Автор: Явор Дачков Следвайте Гласове в ТелеграмЦелта на метежа на Пригожин и

Автор: Явор Дачков Следвайте " Гласове " в Телеграм

Целта на метежа на Пригожин и " Вагнер " бе да спасят многомилиярдният си чуждестранен бизнес. Това сподели в изявление за " Гласове " интернационалният анализатор и посланик Димитър Гърдев. Според него става дума за нефтени кладенци, злато, кървави диаманти, дървесина, скъпи метали. А в този момент след шествието на танковете в Русия, на процедура част от настояванията на Пригожин бяха изпълнени, тъй като " това, което направи Путин не е решение, то е половинчата мярка ". В Беларус, където няма декрет за възбрана на „ Вагнер “, Лукашенко ще ги остави да развиват интернационалния си " бизнес ". 

Димитър Гърдев е на мнение, че сега войната в Украйна не дава опция за крупни победи и най-сетне двете страни, а и всички зад тях, ще стигнат до извода, че може би би трябвало да има нещо като 38-ия паралел - границата сред Северна и Южна Корея. Там няма подписан кротичък контракт, няма и помирение, само че войната е спряла. В момента и двете страни не са подготвени за мир, само че действителностите са такива, че по-нататъшните сражения са безсмислени.

Според него всяка една прогноза за бойните дейности в Украйна е нечиста сделка. Досега войната не върви, както се предвиждаше и от двете страни. Поради особеностите на тази война, огромни крупни настъпления не могат да се чакат, огромни удари с вторични посоки или пробив в цялата отбрана. Това е някаква странна война – интензивност от дребни групи, дребни съединения и доста жертви.

Според Димитър Гърдев България има извънреден късмет да влезе в Шенген до края на годината

- Здравейте господин Гърдев, какво съгласно вас се случи в Русия? Инсценировка, взаимна акция на Путин и Пригожин или непринудено деяние на шефа на „ Вагнер “? 

- Имам едно шеговито пояснение, само че съгласно мен вярно. Това беше първият частен бунт, сбъднат от частна военна компания. Иначе тук има няколко пласта – има политически спектакъл, има личностно опълчване сред Пригожин и военното управление на Русия в лицето на министъра на защитата Сергей Шойгу и началника на генералния щаб Герасимов, има и бизнес за доста пари. Всъщност би трябвало да имаме поради, че от 1 юли влиза в действие декрет на министъра на защитата, всички частни военни компании да преминат на предписание на министерството на защитата, да сключат контракт непосредствено с ведомството. Това де факто разформирова „ Вагнер “. Това, съгласно мен, е доста сериозна причина Пригожин да стартира тези дейности, тъй като той търсеше решение за своята частна военна компания оттатък указа на министъра на защитата. Много пъти се обръщаше към медиите и към Путин, само че очевидно там каналът за връзка е бил пресечен. Путин реши да изчака и да види по какъв начин ще се развият събитията сред две доста мощни негови протежета.

Отделно в Русия беше безусловно неотложно да се вземе решение за статута на тези частни военни компании. Даже мисля, че в този случай Русия закъсня съществено и видяхме какви са следствията. Такива частни военни компании имаше и в Украйна - „ Азов “, „ Айдар “, „ Днипро “. Те си имаха същите такива олигарси като Коломойски, Ринат Ахметов, Аваков, само че в Украйна видяха бързо какви рискове крие нещо такова и в случай че си представим тези частни военни компании в Украйна да бяха останали в ръцете на тези олигарси при започване на войната, действително тези хора щяха да си имат цели области. Затова Порошенко бързо ги разформирова. 

А това което се случи в Русия е обвързвано с неустановения статут на „ Вагнер “. По съветското законодателство има два члена от Наказателния кодекс, където наемничеството се санкционира тежко – от 4 до 15 години затвор. Така е и с резолюцията на Организация на обединените нации, която изцяло осъжда наемничество и по тази причина наемническите компании публично нямат нищо общо с министерствата на защитите на страните. Те работят отвън териториите на страните и естествено извършват геополитически задания на изпращащите страни. Изключително развъртян бизнес. Правил съм проучвания и да вземем за пример през 2015-а година общо в света този бизнес се равняваше на 250 милиарда $. Естествено оттогава сумата е повишена ужасно доста.

- В какво се показва този бизнес?

- Като забележим дилемите, които извършват, незабавно получаваме отговор за какво никой не ги желае на личната си територия. Тези хора смъкват държавни управления, вършат метежи или потушават протести. Водят чиста хибридна война и с осведомителни интервенции, и със специфични дейности. Всъщност те са подготвени да работят против силите на реда и естествено, че никой не ги желае в личната си страна.

Бизнесът на Пригожин е голям. „ Вагнер “ оперират в 25 страни, също така не става въпрос единствено за чисто военни дейности, а имат и минен бизнес. В Централноафриканска република, в Сомалия, нефтени кладенци в Сирия, в Либия, злато, кървави диаманти, дървесина, скъпи метали. Оперират и във Венецуела. Изобщо целият този набор в тъмната сфера на специфичните интервенции, които преди се водеха от тайните служби на страните, минаха в този частен бранш. 

„ Вагнер “ не е записана в Русия, а в Аржентина. Предишната сходна компания „ Славянски корпус “ беше записана в Хонг Конг. 

Така че въпросът за регулирането на частната компания „ Вагнер “ беше извънредно належащ. Тази голяма формация, която в един миг наброяваше 50 хиляди души...

- 50 хиляди? Чувал съм, че са 25 хиляди...

- 25 хиляди, само че вижте броя на жертвите, които Пригожин разгласи при щурма на Бахмут – 20 хиляди починали. Така че броя е по-голяма, тъй като Русия ги използваше за скрита готовност. Какво имам поради? Официално не се афишира готовност, а се афишира един договор с доста пари. И в един миг виждаме по какъв начин силите на фронтовата линия нарастват от нищо, финансово стимулирани. Пригожин съобщи, че след първите шест месеца от набора на пандизчиите, след дадените 20 хиляди жертви от тях, сега са се завърнали 30 хиляди. Това в действителност е скрита готовност, при която има и по-високи критерии при подбора. Същият Пригожин споделяше, че избира един от четири индивида. Там влизат хора с предходна военна подготовка. Вътрешните им правила постоянно прегазват законите, видяхме изтезания.

Така че тази формация в един миг дори се оказа непотребна, в случай, че бойните дейности застинаха на един фронт и ясно, че няма да има стратегически настъпления в едната или другата посока. 

- Споменахте Бахмут. Защо толкоз дълго траеха сраженията за този град? И двете страни се надпреварваха да афишират, че са постигнали победа. Колко значимо е местоположението му?

- Усилията и на украинската страна бяха големи, непрекъснато се вкарваха запаси. Защото Бахмут е част от един напълно укрепен регион по всички стандарти на НАТО. Изобилства от бетонни здания с по три подземни етажа, с входове подземен, в това число с дребни железници вътре. Това е един укрепен регион с четири такива опорни пункта, които действително съставляват сърцето на защитата на украинската войска. Той не може да бъде заобиколен толкоз елементарно, защото в тези фортове могат да бъдат групирани съществени войскови съединения. И действително след рухването на Соледар и по-късно Бахмут, в тази укрепена линия се получи пробив, който даде опция за насърчаване на по-нататъшните бойни дейности.

- А за какво траеха толкоз дълго тези боеве?

- Защото се водеха за най-укрепения регион в Европа. Както загатнах, бетонни уреди на няколко етажа с опция да се минава сред градовете. Това е една индустриална зона със села и градове с такива укрепени постройки. Сериозно отбранително оборудване...

- Един боен специалист, който в „ Гласове “ постоянно превеждаме - Жак Бо – споделя, че „ Вагнер “ са по-способни за градски борби, до момента в който стандартната войска не е толкоз готова за тях. И точно по тази причина бойците от частната войска бяха употребявани в Бахмут.

- Абсолютно е по този начин, тъй като жертвите са доста. Има още един детайл, който прави изкушението да се употребяват частните формирования много огромно. Жертвите не са толкоз съществено одобрявани от обществото...

- Това са наемници, които непринудено са отишли там...

- Съдбата на един мобилизиран е друга от тази на един непринудено отишъл да се бие. Частните военни компании бяха употребявани в Ирак, в Афганистан съществено и от Съединени американски щати. В Афганистан по време на цялата интервенция минаха 104 хиляди индивида наемници. 200 хиляди в Ирак. Те даваха жертви наедно с регулярните елементи.

Щурмът на подобен укрепен регион е обвързван постоянно с голям брой жертви, с изключителна дисциплинираност, с разстрел на отстъпващите. Затова споделих, че там естествените закони на една страна не могат да бъдат прилагани. И заради това Пригожин споделяше, че желае щурмоваци, камикадзета. 

- Може би това изяснява и напрежението сред него и Сергей Шойгу.

- Напрежението сред Пригожин и Шойгу е обвързвано със статута на този армейски корпус. Той не се подчиняваше на вътрешния министър. Там нито един от армейските генерали нямаше право да дава заповеди и в един миг се оказа, че Пиргожин стартира да го употребява като рецензия непосредствено против военното управление на Русия поради успехите. В един миг самият Шойгу стартира да схваща, че това е най-яростният му съперник...

- Който набира мощ и известност поради успехите...

- Зад Пригожин стоят съществени офицери. Има фотография от един банкет по какъв начин Путин е застанал до четирима " незнайни ", всеки един от тях с по четири ордена за смелост – герои на героите.

Владимир Путин с Андрей Богатов (първият от ляво на дясно), Андрей Трошев (вторият от ляво на дясно), Александър Кознецов (вдясно от Путин)и  Дмитрий Уткин (последният от ляво на дясно). Снимка 2017г.

Това са в действителност хората на „ Вагнер “. „ Вагнер “ се основава от един армейски офицер Дмитрий Уткин, а зад него стоят ветерани от чеченските войни, от Афганистан, от Сирия. Трошев, Уткин... Самият Уткин е деец от съветския спецназ. Зад „ Вагнер “ стоят тъкмо такива хора, подготвени за специфични интервенции, рейдове за завладяване на укрепени региони. Те идват от едни групи, подготвени за завладяване на щабове, на държавни управления, на атомни централи...

- Можеше ли Пригожин да завоюва, в случай че не се беше отказал?

- Не, във военно отношение – не. Московският гарнизон, без значение от това, което се писа, разполага със сериозен запас. Там са Таманската бронетанкова дивизия, там е Кантемировската дивизия, две въздушно-десантни дивизии, две бригади със специфични назначения, отвън войските на ФСБ и росармията. Това е 15-милионен град. Не може да бъде овладян с някакъв взлом, даже от готова войска.

- Т.е. това е било някакъв прочувствен гърмеж...

- Пригожин се опита да избави бизнеса си - бизнес, който се разгръща в над 25 страни. Милиарден бизнес, който, в случай че ги бяха разформировали, щеше да бъде изгубен за него. А в този момент в действителност част от неговите претенции бяха изпълнени, тъй като това, което направи Путин не е решение, то е половинчата мярка. Имаме разпускане на „ Вагнер “ на територията на Русия. Тези, които са взели участие в метежа, без значение какво приказват формалните управляващи, ще минат през дестилация, тези, които не желаят да подпишат договор с министерството на защитата, ще бъдат с Пригожин в Беларус, където няма декрет за възбрана на „ Вагнер “. Лукашенко може да ги остави и те ще могат да си развиват интернационалния бизнес. Тежкото въоръжение ще остане в съветското министерство на защитата и „ Вагнер “ ще се трансформира в това, което беше – частна военна компания, която работи отвън границите на страната. 

- Смятате ли, че Пригожин ще се опита да направи политически план?

- Той не може заради няколко аргументи. Първо, с това си деяние, той е дамгосан. Второ, той не може по биографични аргументи. Той идва от престъпния контингент, човек със сериозна присъда, от която излежава 10 години дейно още по руско време. Руският закон не разрешава присъединяване в политическа активност на осъждани лица. Това не е Съединени американски щати, където можеш да се кандидатираш за президент и от пандиза.

Частните военни компании се занимават с цялостния набор на хибридните войни, той доста сполучливо правеше медийна агитация. Всички негови изяви бяха доста добре режисирани и ориентирани към съответна публика с извънредно мощен прочувствен грим. Няма по какъв начин хората да не помнят какво той сподели против Шойгу, Герасимов. Между другото Герасимов има разработка по тематиката за частните военни компании – по какъв начин да бъдат употребявани, по какъв метод -и в един миг това негово създание, и на Путин също, тъй като Пригожин е извънредно непосредствен с Путин още от времето на Санкт Петербург, се обърна против него. Пригожин дори е бил заместител кмет по времето на Собчак. Получава от Путин бизнеса с храните, а когато Путин стана президент внезапно се снабди с един сериозен договор за доставка на храни за армията. И това в продължение на 10 години. 

- Това е голям бизнес...

- Той е милиардер и олигарх. И другото доста значимо е, че няма по какъв начин такова войсково съединяване да бъде позволено до линията на бойното прикосновение без позволение от висшия главнокомандващ. Да мине през целия ред на войските, да застане на фронта, да го разграничават като собствен, да провежда огъня на артилерията, авиацията, да ги насочва.
И защото успехите му бяха забележими, а рецензията против Шойгу извънредно убийствена, в един миг той имаше сериозна роля в политическия живот. 

- Ще се разклати ли престижът на Путин след тази акция, както писаха някои западни медии или пък тъкмо противоположното. Видяхме изследване, съгласно което към този момент 90% от руснаците поддържат президента си.  И съгласно вас ще има ли промени във висшето военно управление на Русия?

- Точно върху това желаех да обърна внимание. За утвърждението към Путин, зависи по какъв начин е заложен въпросът, само че в случай че питането е за неговата кадрова политика във въоръжените сили, то резултатите може и да са с противоположен знак, тъй като в съветското общество има огромно разслоение, че тази война се води не както би трябвало, че жертвите са големи, че има съществени пропуски, има обири, има закононарушения, корупция...

Що се отнася до кадровите промени, отговорът ще бъде даден от Путин посредством неговите последващи дейности. Безспорно Путин настрои огромна част от крайните националисти против своите кадрови решения, в това че държи на близкия си кръг. И сега е доста неловко да направи огромна смяна във висшето военно управление, тъй като би изглеждало, че всеки един бунтовник може да реализира задачите си. 

А в това време измененията са нужни освен поради метежа на Пригожин, а поради обстоятелството, че може да се стигне до проваляне в Украйна, в случай че продължава по този начин. Ако всички недостатъци на съветската войска не бъдат превъзмогнати, там може да се получи местна победа за Украйна, пробив, нещо сходно на Харков, а изборите в Русия са през март. Тогава Путин може да види против себе си сериозна националистическа вълна. А сплавта сред либерали и националисти е извънредно рискова. 

Друга опция за рокада е тази на Герасимов, защото той е в пенсионна възраст. Още преди две години искаше да се пенсионира,тогава го стопираха. Може да отиде по натурален метод в запаса.

- Да кажем няколко думи за украинската контраатака. Западни медии пишат, че тя не се развива съгласно упованията на Съединените щати, което е обвързано с по-нататъшната помощ за Киев. Според вас по какъв начин се развива тази контраатака и допустимо ли е в скоро време да станем очевидци на публични договаряния за мир?

- Метежът в един миг отдалечи опцията за такива договаряния...

- Точно в събота имаше секретна среща в Копенхаген по тази тематика, тъкмо когато се случи този бунт...

- Все отново в този момент моментът за договаряния не е подобаващ, тъй като ще има обвинявания в оттегляне. Тук въпросът е в развиването на бойните дейности. Досега войната не върви, както се предвиждаше и от двете страни. Поради особеностите на тази война, огромни крупни настъпления не могат да се чакат, огромни удари с вторични посоки или пробив в цялата отбрана. В сегашния миг „ мъглата на войната “ отпадна. Орбиталните спътници следят всичко, радиолокационните средства, самолетите, дроновете... Цялото полесражение на практика към този момент се вижда безусловно ясно и няма опция да се групират съществени съединения, които да настъпят в една избрана точка, да създадат пробив, тъй като върху тях незабавно се нанасят удари от артилерията, от авиацията. Това е някаква странна война – интензивност от дребни групи, дребни съединения, доста жертви...

Затова сега всяка прогноза за бойните дейности е нечиста сделка. Още повече, че авиацията и от двете страни беше приземена. Няма въздушни боеве, които да доведат до въздушно предимство и до уединяване на един регион от бойните дейности, където да се настъпи и направи пробив. Без помощ от авиацията един пробив е неуместен. Танковете също не са изключително ефикасни, тъй като против тях има страхотни средства за проваляне. И в действителност остава пехотата и артилерията и по тази причина са тези тежки артилерийски дуели. 

За това споделям, че тази война сега не дава опция за крупни победи. Мисля, че най-сетне двете страни, а и всички зад тях ще стигнат до извода, че може би би трябвало да има нещо като 38-ия паралел. Това е Корея – Северна и Южна.Там няма подписан кротичък контракт, няма и помирение, само че войната е спряла. В момента и двете страни не са подготвени за мир, само че действителностите са такива, че по-нататъшните сражения са безсмислени. 

- Следва разумният въпрос дали би трябвало военната поддръжка за Украйна да продължава. Европейски Съюз е решен в тази посока, в този момент и новото българско държавно управление поема подобен курс. Не се ли налива масло в огъня по този метод?

- Подкрепата за Украйна се разделя на няколко неща. Тя е политическа, икономическа и военна. От чисто морална позиция, естествено е че би трябвало, само че всичко се свежда до съществуването на човешки запаси, а те понижават с всеки минал военен ден. От този аспект ще зависи по-нататъшната военна помощ. Икономическата и политическата би трябвало да останат и след преустановяване на бойните дейности. Тази страна няма стопанска система, нищо не работи, хората обаче са милиони, жертви на поствойната. Моето мнение е, че Украйна би трябвало да получи и някакви политически гаранции, а и Европа би трябвало да получи гаранции, че това няма да се повтаря.

- Много значим въпрос за всички българи, който се експлоатира чисто политически: допустимо ли е страната ни да изпрати жива мощ в Украйна и може ли български момчета да бъдат мобилизирани за непозната война?

-  В момента няма никакви сходни индикации. Възможностите за директно присъединяване на страните от НАТО е допустимо единствено в случай, че бъде нарушен член пети от контракта, който се задейства при нарушение на държавните граници. Всяка експедиция на открито, всевъзможни дейности на местни съюзи не задействат този член. Пример е Турция. При първата си интервенция в Сирия срещнаха отпора на съветския корпус там, НАТО направи едно заседание и там ясно бе казано, че това не е война на НАТО. За задействане на член пети се желае и цялостно единогласие на всички страни членки, тъй че би трябвало да успокоим българското общество. Самите Съединени щати декларират, че тази алена граница не би трябвало да се минава. Спомнете си ракетата, която падна в Полша, американският президент незабавно сподели, че това не е съображение за реакция на НАТО.

- Възможно ли е, в случай че войната стартира малко по малко да замира заради привършване на човешкия запас, спорът да бъде жарък още веднъж като в него бъде включена Полша? Виждаме, че там армията се укрепва, дислоцират се доста натовски войски, координационни центрове. В България също се образуват такива центрове.

- Вижте, тази интензивност би трябвало да се преглежда за времето след привършване на дейните бойни дейности. Украйна ще има потребност от гаранции, с умиротворителни сили, с буферни зони, с мандат на Организация на обединените нации... Но на вашия въпрос, включването на Полша непосредствено против съветската войска ги изважда от балона на НАТО. Между другото украинската войска е по-силна от полската сега – по многочислена, с военен опит, с повече техника даже. Вие самичък споменахте, при вероятно привършване на ресурса на Украйна, да чакаме включване на Полша, в случай, че по-голямата страна Украйна губи опциите си, да влезе по-малката, е изключителна случка.

- Има клипове в Телеграм, показващи брутална готовност в Украйна. Това може ли да породи вътрешен напън против властта в Киев за прекъсване на войната?

- Да, несъмнено. Особено в случай че военните дейности не престават и то в отрицателен аспект за Украйна. Това е годно за всяка една страна. Така е паднала Царска Русия, само че на този стадий не виждаме такива дейности. Държавата е във военно състояние и всички акции са неразрешени. Вътрешните процеси в Украйна, както и изборите в Русия ще зависят от развиването на бойните дейности.

- Споменахте изборите в Русия, само че с изключение на там следващата година има такива и в Европейски Съюз, и в Съединени американски щати. Как ще се отразят на протичащото се в Украйна, съгласно вас?

- Наистина ще имат съществено въздействие. В Съединени американски щати поръчките от двете партии към този момент са направени. Парите за войната до март 2024-а са обезпечени, само че виждаме и позицията на републиканците, които споделят: дано забележим какво става, къде отиват тези пари и има ли смисъл задачите ни да се реализират по боен път? Същото важи и за Европейски Съюз, само че в друга повърхност. Това е икономическата, санкционната повърхност. Санкциите против Русия не въздействат доста на Съединени американски щати, тъй като там стокообмена с Русия беше 35 милиарда, до момента в който Европейски Съюз прави бизнес за 300-400 милиарда Това към този момент се вижда в конкурентността на европейските компании, в енергийната сигурност на континента. Това ще има съществено въздействие върху изборите за европейски парламент и платформите на политическите фамилии.

- Наистина следва да забележим по какъв начин войната в Украйна ще се отрази на изборите в Европа и Съединени американски щати и по какъв начин резултатите от тях ще повлияят на по-нататъшния ход на събитията там. Предлагам ви в този момент да се поговорим за нашия, балкански подтекст. За Македония. Преди дни Жозеп Борел сподели, че няма спънки прилежащата ни страна да стане член на Европейски Съюз. В същото време нашият президент написа писмо до европейските институции, в което споделя, че от Скопие съществено нарушават постигнатите съглашения. Каква би трябвало да бъде формалната позиция на България, съгласно вас? Имаше и скандал, в който бе забъркано името на българския евродепутат Илхан Кючкук...

- Илхан Кючкук е непрекъснат докладчик, той изготвя отчети всяка година. Това беше четвърти подобен. Така че не може да се каже, че е човек, който не е наясно с нещата, с процедурите. Това, което имаше отрицателен резултат бе едно негово предложение в имейл, изпратен до евродепутати, в който той предлага този „ компромис 18 “. Той разрешава по всяка една глава да се реализира компромис сред политическите групи. Ако има идентични оферти в другите глави, те се сплотяват и се получава този компромис. В този " компромис 18 " бяха тези неща, които са значими за България – езика на омразата, македонския език, правата на българите... Македония, да вземем за пример, упорства да се извади този член, който споделя, че договорите се подписват на интернационално приетите езици. Затова и дейностите на Кючюк разсъниха неразбиране, за какво докладчикът предлага да се гласоподават точка по точка 33 такива допълнения. И той декларира, че неговата група ще гласоподава за отпадане на този член. На всичкото от горната страна има едно изречение, в което той предлага на останалите също да гласоподават по този метод.

- Т.е. той застава непосредствено против българската позиция?

- И това в навечерието на чаканите ремонти в конституцията на районен съд Македония. Все отново да уточним, че Илхан Кючук отдръпна своя отчет и го остави за разглеждане в края на септември. Явно и той е осъзнал, че предлагането му би било контрапродуктивно. Сега за Борел. Да, кардинално няма спънки, в случай че Северна Македония извърши всички условия за участие в Европейски Съюз. Държавата сега е под формален скрийнинг, който ще завърши септември. Също по този начин Македония е под „ политическо изискване “, което е авансово изискване въобще за стартирането на втората междуправителствена конференция. А това е изискването за смяната в конституцията и записването на българите като държавотворен народ, наред с хърватите, черногорците. Така че тези условия си ги поели самите македонци. Те не са на България, а на целия Европейски съвет. Ние не желаеме освен това от базовата идея за единодушие в македонското общество - спазването на правата на българите да бъде реалност.

- Ще ми се да изясним един доста значим, съгласно мен, въпрос. Тиражира се в медиите и от политици, че България подвигна ветото под натиска на Емануел Макрон и неговия „ френски проект “. Имаше ли такова несъгласие въобще и неточност ли беше решението на българския парламент да допусне начало на договаряния на Македония с Европейски Съюз?

- Реално несъгласие към момента не е налагано, тъй като няма такава процедура. България не утвърди преговорната рамка, просто я спря. В следствие, когато започват самите договаряния, те са по друга процедура. По проекта на Макрон, македонците нямат право да отварят нови глави, в случай че не са затворили предходните. Те са в четири клъстера – първата глава е отворена първоначално и остава отворена до края. Докато не се изпълнят политическите условия, страната не може да завърши процеса. И тук към този момент има опция за несъгласие. Всяка една глава от всичките 33 България може да постанова несъгласие.

- Т.е. чисто политически са ни развързани ръцете да спрем Македония във всеки един миг?

- Да, тъкмо по този начин, в случай че има политическа воля. А в този момент по втория ви въпрос за гласуването в българския парламент. Чисто политически страната ни даде извънредно разнопосочни сигнали. Вътре като си припомням процеса... Г-н Дачков, от трибуната на Народното събрание шефът на ДАНС съобщи, че по разследващи канали е получил документ, който е конфиденциален, а в това време криеха от обществото един проект, който е направен с присъединяване на България. Не беше импортиран в Министерски съвет, беше прекаран през Комисията по външна политика, гласуван по един доста чудноват метод. И за какво споделяме, че не дадохме положителни сигнали? Защото това състояние, което виждаме сега – лобито на районен съд Македония във всички институции – се оказва, че България не е с единна, обща, цялостна, стройна, поредна позиция.

- Не единствено това, само че и предава четата от вътрешната страна. Имам поради това което Весела Чернева направи.

- Да. Защо не беше вкаран в Министерски съвет? Там би трябвало да се търси мнение на всички ангажирани министерства -  на финансите, на външните работи, на защитата, на вътрешните работи. България прави 120 години политика за Македония, идва някакъв за шест месеца и го крие.

- Тогава България беше изпаднала в доста сериозна интернационална изолираност и в този съответен миг ние трябваше да дадем този знак, че сме отворени за Северна Македония, запазвайки си, което и вие казахте, правото да наложим несъгласие по всяка точка. Затова политически изглеждаше, че гласуването в Народното събрание беше вярно решение.

- Всяко едно гласоподаване е като едно яйце. По-късно се вижда какво ще излезе от него или ще се получи запъртък. Така че отговорът на този въпрос ще го даде времето. Имаше обаче мнение да не бъде одобрявана преговорната рамка, в случай че те не одобряват поправките в конституцията. Може би тогава трябваше да бъдем малко по-твърди. Но пък, както казахме, в преговорния развой, ние резервираме право на непосредствено несъгласие. В новата конструкция на преговорния развой, след предложенията на Макрон, не могат да бъдат отваряни нови глави, без да са затворени предходните, на могат да бъдат отваряни към този момент затворени. Могат да се вършат инспекции всеки месец от всяка една страна членка, даже да се изисква мониторинг.

В Република Македноия, да не наскърбявам македонските сътрудници, само че и ние бяхме по този начин, не се познават всички тънкости на преговорния развой. И пред нас беше сложено също политическо изискване - прекъсването на блоковете на АЕЦ „ Козлодуй “. Ферхойген пристигна непосредствено и до момента в който не беше подписано от Надежда Михайлова – никакъв старт. Първо това не схващат. Второ, има нещо друго - когато бях ръководител на нашата делегация в Съвета на Европа споделих на представителката на нашите македонски съседи: „ Ще изпаднете в обстановка, когато тези две страни ще бъдат разграничени – Албания и Македония “. В момента става тъкмо по този начин, тъй като след приемането на преговорната рамка, Албания се движи независимо и ще напредне доста бързо. И тук е опасението на албанските партии в Скопие, които отидоха при Еди Рама и обявиха, че те са „ за “ отварянето на конституцията, за вписването на българите... За албанските македонци антибългаризмът е неясен, само че те са 25%. Те виждат заплаха да стане нещо като Хърватия, който са даже по-напред от нас в Европейски Съюз, само че има един техен изоставащ анклав - Босна и Херцеговина и за какво да стоят там, когато могат да бъдат в една просперираща Хърватия с всички благини. За албанците в Македония това е въпрос. 

- Като резюме можем да кажем, че България има всички благоприятни условия да спре пътя на Северна Македония към Европейски Съюз, в случай че тя не извършва към този момент поетите задължения.

- За мен проблемите на България са в българската външна политика. България има всички благоприятни условия, в случай че обаче се получи нов разнобой, в случай че няма поредни, единни, безапелационни дейности, може да се случи, както споделих, запъртък. Европейското участие на Северна Македония е промяна на цялото общество. Това би трябвало да схванат в Скопие. За нас огромната цел е районен съд Македония да бъде европейска страна, в която българите се усещат спокойни.

- Заговорихме за Европейски Съюз и бих желал да ви попитам допустимо ли е Украйна да стане член на общността?

- За да бъде призната страната за член на този съюз и на НАТО, прочее, тя би трябвало да има надзор върху цялата територия, която й принадлежи по конституция и да няма непознати войски в земите й, и трето да не се водят бойни дейности.

- Ако не признаят, че Донбас е съветски, няма по какъв начин да влязат в Европейски Съюз...

- Или в случай че не го завладяват. Същото важи и за Крим. Вижте, Европейски Съюз също има подобен член – не пети, а седми – там е записан ангажимент за боен съюз, в случай, че страна членка е подложена на офанзива.

- Последният ми въпрос е обвързван с Шенген. Изглежда, че сглобката на настоящето болшинство, колкото и неуместна да стои в профил, може да докара до приемането ни в Шенген още тази година. Как оценявате такава опция?

- Да, едно постоянно държавно управление дава съображение за вдишване на задължения, за сключване на съглашения, належащо изискване за приемане в Шенген. Но знаете ли, имам възприятието, че Шенген се употребява напълно във вътрешнополитически проект.

- Защо?

- Защото след приемането в Европейски Съюз имаше обединяване на българското общество, имаше вътрешен напредък, спойваща връзка, в този момент са сглобки... Впоследствие България потъна във вътрешната си бъркотия и Шенген може да се употребява като още един европейски свързващ детайл, само че процесът тук е многовекторен, доста институционален и в случай че няма синхрон, няма по какъв начин да стане. Затова приписването на успеха на някой от тях няма да е обективно. 

- Очаква се Екологичен потенциал да гласоподава поредна резолюция за приемането ни в Шенген...

- Това  е една от грешките на външната ни политика. Ние се бяхме съсредоточили върху Европейска комисия и Екологичен потенциал, единствено че гласуването би трябвало да е единомислещо и трябваше да се съсредоточим върху страните, които имаха най-големите искания към нас – Нидерландия и Австрия. Крайно време е към този момент България да има външнополитическа теория, с цел да имаме единна външна политика.

- От днешна позиция, какви са изгледите да влезем в Шенген в края на годината?

- Изключително огромни. Първоначално ще бъдат признати пристанищата и летищата, а сухопътните граници при започване на идната година. Ползите за България ще бъдат с изключение на политически и стопански.

- Какви?

- България ще има опция за пряк трансфер на артикули от Солун, от други огромни пристанища. Въпреки войната, огромните транспортни планове напредват и лека - бавно ще се осъществят, по този начин ме бизнес детайлът е неоспорим.

- Благодаря!

- И аз ви благодаря!

Димитър Гърдев е посланик, специалист по интернационалните връзки и интернационална сигурност. Автор на аналитични публикации по въпросите на интернационалните връзки, Европейския съюз и проблемите с интернационалната сигурност и връзки в Черноморския район, Балканите и района на Близкия изток. Проблемите на световната сигурност и заканите от интернационалния тероризъм, военните, осведомителните и хибридните закани в интернационалните връзки.